Не мога да не помръкна и да не си отида, угаснала, напук на щастливото момиче от миналото,
което срещна веселото момче от миналото, на една уличка, оживена и будна.
Не мога да спра градушката сълзи и да извикам слънцето изведнъж.
Не мога да се усмихна, давейки се в горчиви сълзи.
Не мога да изляза и да подишам чист въздух, защото атмосферата от тъгата живее с мен.
Не мога да се усмихна искрено и да знам, че аз сега съм друга в твоите очи.
Не мога да се зарадвам искрено, когато знам, че друга може би ще ме замени.
Не мога да спя спокойно, знаейки, че ти таиш онова огънче в себе си, и напук, и на инат не ме стопляш с него, не го палиш, а нарочно го изгасяш.
Не мога да мога да живея без теб и да дишам фалшивите изпарения на самовлюбените ветропоказатели.
Не мога да дишам, трудно е! Дори да гледам - трудно е, а мъката ми сега е тиха, уви неспокойна.
Не мога да продължа да живея без твоите ръце, и лице, и устни, и сърце, и душа, и очи, и думи, и цветя, и лалетата, и писмата и сълзите ти и....
Не мога да разбера...каква е тази граница, която като граница между ада и рая, така и между нас стои.
Не мога да се спра докато не я премина, и макар да се отказвам понякога, всъщност позволявам ти да я преминеш, но уви...
Не мога да спра да те обичам.
Не мога да те намразя.
Не мога да не мога.
Не мога да спра да мисля и премислям.
Не мога да видя живота си без теб.
Не мога да те оставя на кучетата, в кръвожаден хищник да те превърнат.
Не мога да не те прегръщам, не мога да не те виждам, дори и да не те гледам.
Не мога да не те сънувам и за теб да се вълнувам. Понякога дори бълнувам.
Не мога да те оставя да си отидеш, преди аз да си отида!
Не мога да си представя, че няма да си до мен в този живот!
Не мога...не разбирам - какво е това проклятие, което тегне над теб, над мен, над нас?
Не разбирам - ти ли ни прокле, или аз бях?
Не мога вече да сънувам този кошмар!
Не мога вечно да те чакам да не се сетиш да ме събудиш - затова НАПРАВИ ГО!
Не мога да ти позволя да го направиш, преди да събудиш себе си.
Не мога да ти позволя да ме оставиш да си отида, и после да се сетиш, че умираш сам!!!!!!
Не мога да те оставя да сгрешиш!
Не мога да ти позволя да се убодеш и после тихо да кървиш!
Не мога да те оставя да станеш всеки...
Не мога да не те запазя такъв, красив и единствен!
Не мога да спра да пиша.
Не мога да спра да дишам.
Не мога да оставя гордостта ти да те изяде, и да погълне онзи огън.
Не мога да й позволя да ме глътне, а теб да остави скитник.
Не мога да не искам да сме вечност с теб.
Не мога да те пусна.
Не мога да те изпусна.
Не мога да те напусна.
Мога само да те обичам!!!
и то толкова много..


                                     by Gabriell V. Balkova