Не мога да не помръкна и да не си отида, угаснала, напук на щастливото момиче от миналото,
което срещна веселото момче от миналото, на една уличка, оживена и будна.
Не мога да спра градушката сълзи и да извикам слънцето изведнъж.

Вече не ме е страх, че те обичам.
Вече не ме е страх, че ще дойдеш.
Вече не ме е страх, че ще си отидеш.

Казвал ли съм ти някога, че те обичам !
Сега ще ти го кажа - тук, насред улицата
Защо ме гледаш така, мое мило момиче?

Спиш ли, принце, уморен от ласки
Как спокойна е сега ръката ти -
същата ръка, която майсторски

Кой ще ми каже
дали днес ще бъде
вчерашното "утре"

If you can keep your head when all around you
Are losing theirs and blaming it on you;
If you can trust yourself when all men doubt you,

Някой ден
Сърцето ми ще се превърне в камък,
откъснат от света ще тлея в своя замък...

Ако някой пада,
това не означава,
че той е слаб.

Yet each man kills the thing he loves,
By each let this be heard,
Some do it with a bitter look,